ПЕЛАГИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЛАГЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Спец. Който се отнася до моретата и океаните; пелагически, морски, океански. Върху първичните скали на океанското дъно се наслояват в продължение на много хиляди и милиони години утайки, които в зависимост от своя произход биват океански (пелагични), земни .. и извънземни. Д. Славчев и др., БМ, 17. Едни от животните и растенията населяват водната маса. Това са пелагичните животни и растения. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 12.

◊ Пелагични организми. Биол. Животински или растителни организми, които живеят или растат във водата или върху водната повърхност на езера, морета и океани. Беззъбите китове, които се хранят с дребни или средни по големина, сравнително слабо подвижни пелагични (които живеят в дълбочината на водата) организми, имат по-малко нужда от сигнализация, отколкото зъбатите китове. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 41.

— От гр. πελαγικός 'морски'.