ПЕЛЕНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЛЕНА̀ ж. 1. Правоъгълно парче обикн. от лека памучна тъкан за повиване на бебе. За повиване на новороденото се използват само добре изпрани, сухи, затоплени и стерилни пелени. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 28. — Като се омъжиш, като ти се народят деца — и баници ще месиш, и пелени ще переш. Д. Талев, ПК, 253. Понякогаж пелените, в които е повито [детето], му причиняват мъка. Ч, 1875, бр. 4, 174. В път мя е майка родила, / в остри пелени повила. П. Р. Славейков, Ч, 1883, бр. 11, 1042.

2. Прен. Покривка, слой, пласт от нещо, което покрива или скрива, обвива, обгръща нещо. Една нощ заваля сняг и цялата земя се покри с дебела снежна пелена. СбХ, 114. Високи облаци покриха със сива пелена небето. Ем. Станев, ПЕГ, 14. Лека-полека утрото взе да преминава в ден и първият слънчев лъч разкъса пелената от па̀ри. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 394. Някаква тъмна пелена се спусна пред очите му и той започна да губи съзнание. Д. Ангелов, ЖС, 167.

◊ В пелени, съм. В съвсем начален, първоначален стадий, период на съществуване, развитие (съм). Българската литература е в пелените си, тя се представлява от няколко скромни книги.., написани на един още несформиран език. К. Величков, ПССъч. VIII, 10. Те [медицинските сестри] са били нужни още в онова време, когато здравеопазването в нашата страна е било още в пелени, когато лекарите у нас са се брояли на пръсти. ВН, 1961, бр. 3048, 2. <Още> от пелени. Разг. От най-ранно детство. Заробували сме, що е рекъл оня, още от пелени, па барем сега, на старини, да имаме къде глава да подслоним. М. Георгиев, Избр. разк., 165. — Клето чедо! Веч баща ти / в хладни гробни тъмнини — / нож душмански го пропрати; / ти си роб от пелени. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 73.