ПЕЛЕНАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЛЕНА̀К, мн. ‑ци, м. Диал. Пеленаче; пеленче. Игнатица стоеше на прозореца, наполовина разгърдена — сигурно беше кърмила най-малкото дете.. Игнат я видя, чу гъгненето на пеленака отвътре и .. се засмя. Кр. Велков, СБ, 104. Пушката му е мерила / вързани селяци, / сабята му е резала / деца пеленаци. Ив. Вазов, Съч. IV, 15. Гъдулката прискриптя и се разля треперещ глас: "Ей ви вази три юнака, / меч вземете, мъст мъстете / за невести, за сираци / и за дребни пеленаци!" М. Смилова, ДСВ, 43.