ПЕЛЕНА̀ЧЕ

ПЕЛЕНА̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. Бебе, кърмаче, което повиват в пелени. Кир Михалаки върви, а с него и жената на Мита Ченгелят, с пеленаче дете на ръцете си. Хр. Ботев, Съч. 1929, 56. Майката крепеше с едната си ръка на гърдите пеленаче, а с другата водеше момиченце. Ал. Гетман, ВС, 120. Детето бе беличко, пухкаво, със сини ангелски очички и с доста приятна за пеленаче муцунка. П. Незнакомов, БЧ, 33. Три пъти враговете клаха рода Укил — и пеленачетата, и трудните жени, за да го изтръгнат от корен. Д. Цончев, СВС, 127. От пеленаче съм заробувал на агата... И Първа е робувала от дете. М. Георгиев, Избр. разк., 199.

Списък на думите по буква