ПЕЛЕНКА̀

ПЕЛЕНКА̀ ж. Умал. от пелена. С малкото кресливо гостенче, което повито в пеленки лежеше до отслабналата родилка, отново сякаш огря ясно слънце над целия дом. Т. Влайков, БСК I, 267. Сега тя трябваше да приготвя едно-друго и за детето си — ризки, пеленки, чорапки. Д. Талев, ПК, 758. През средата на стаята беше опънато въже, върху което съхнеха пеленки, а до печката стоеше корито за къпане на дете. Д. Димов, Т, 227. Върху меката постилка.. спеше сладко едно друго детенце, повито в чисти пеленки. Елин Пелин, Съч. I, 186-187. Радка под дърво седнала / детенце да си развие, / пеленки да му промени. Нар. пес., СбВСтТ, 824.

Списък на думите по буква