ПЕЛЕРИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЛЕРЍНА ж. 1. Вид широка наметка без ръкави, обикн. с качулка, която се привързва около врата и се носи над горна дреха. Аз бях наметнал една пелерина, също като истински плащ. Й. Йовков, ПГ, 96. Вечер носеше грамадна пелерина от сребристосиньо сукно, която премяташе през рамо подобно на тога. Ем. Станев, ИК I и II, 105. Свещеникът нахлупи качулката на пелерината си и глухо каза: — Изпрати ме, кмете. Окъснях. Ц. Лачева, Са, 26. На месечината той [докторът] е същински великан с големия си бой, черната капела и черната дълга пелерина. Н. Каралиева, ЯЧ, 56.

2. Горна дреха във вид на къса наметка, която покрива раменете и стига до лакътя. На главата си [немският войник] носеше зелена каска, зелена камуфлажна пелерина покриваше раменете му. П. Вежинов, ВР, 54.

— От фр. pèlerine.