ПЕЛИКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЛИКА̀Н м. 1. Едра водна птица с къси дебели крака, дълъг клюн и разтеглива кожеста торба под долната челюст, която се храни с риба и обитава райони с тръстика край блата, езера, големи реки и морски крайбрежия. Сред водата имаше малко островче и по сухите клони на дървото.. бяха накацали накукушинени пеликани. Н. Антонов, ВОМ, 131. По речните брегове може да се срещнат ибиси, фламенго, пеликани. Л. Мелнишки, С, 12.

2. Само мн. Зоол. Семейство веслоноги едри птици с бяло оперение с розов или пепелявосив оттенък, което обхваща 8 вида, обитаващи райони с топъл или умерен климат. Pelecanidae. Пеликаните гнездят на колони. △ Пелинаките плуват, но не могат да се гмуркат.

◊ Къдроглав пеликан. Вид пеликан, обикн. бял със сивкав оттенък откъм долната страна на тялото. Pelecanus crispus. Сребърна!... Езерото на пеликаните! То действително

заслужава това име, тъй като тук е единственото място у нас, където вият гвезда къдроглави пеликани. В. Бешовски и др., ЕП, 3. Розов пеликан. Вид пеликан, обикновено бял с розов оттенък и черно-бяла долна страна на крилата при полет. Pelecanus onocrotalus.

— От гр. πελεκάν през фр. pélican. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата, 1843.