ПЕЛТЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЛТЀК, мн. ‑ци, м. Разг. Човек, който пелтечи, заеква. — За-за-бран-н-ено е, господине. Всякаква ко- росеспон-нденция. Не позволяват — рече пелтекът, като гледаше плахо. Ем. Станев, ИК I и II, 379. Представяй си запъхтеният пелтек как е заеквал: "Д-д-дай д-д-дрехи за мъжа си, че е в-в-вир в-в-вода!" Бл. Димитрова, ПКС, 31. — Сибен е Бог: на слаби мощ дарява. Не си ли чул, че той даде на Аарон пелтека дар на красноречие. Н. Райнов, КЦ, 21. В такава вода.. слепецът проглежда, на хромия патериците падат, а пелтекът в оратор се превръща. Р. Сугарев, СС, 79. Всички ние се влияем от хората, с които общуваме, нагаждаме се към техния език и говор и даже заекваме, когато говорим с пелтеци. А. Дончев, СВС, 29.

— Тур. peltek.