ПЕЛТЀЧЕНЕ

ПЕЛТЀЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от пелтеча; заекване. От устата му изхвръкнаха струи от слюнки и с леко пелтечене продума: — Нн-н-не искам. Ст. Чилингиров, ХНН, 24. От малкото разумни приказки, които се промъкваха в пелтеченето на съгледвачите, Юсуф паша научи каквото му трябваше. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 128. Тя приказваше с леко, приятно пелтечене. М. Грубешлиева, ПИУ, 77.

Списък на думите по буква