ПЕЛТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЀЛТЯ̀
ПЀЛТЯ̀, пѐлтѝш, мин. св. пѐлтѝх, несв., непрех. Диал. Пелтеча, заеквам; пелтявя. Часто и оная уздица изпод езика бива много къса, и от това става тяжко да ся изговарят съгласните букви: д, т,..; такъв язик пелти. Лет., 1874, 65.