ПЕЛТЯ̀ВЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Диал. Пелтеча, заеквам; пелтя. Той разбра, че момчето се обърква и не иска да каже истината. Хвана го за рамото и го раздруса силно. — Какво пелтявиш? Деца ли лъжеш, а? Казвай какво има! М. Марчевски, ГБ, 153.