ПЕНДАРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕНДА̀РКА ж. Остар. и диал. Умал. от пендара; пендарче. Мъжете.. в потури.., а жените с черни сукмани.., с трендафил над ухо и с пендарка на шия.. тропаха буйното граматиковско хоро. Ст. Станчев, ПЯС, 98.