ПЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. Рядко. Който се отнася до пяна. Как работи инсталацията? Конверторните газове се вдухват от вентилатор в оригинален пенен абсорбер. НТМ, 1961, кн. 9, 9.

2. Поет. Пенест, пенлив, запенен. През зеления килим на долината лъщи и лъкатуши Искърът.. Той се подава шумлив и пенен от юг. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 14. Ей пак потокът тишината / изпълни с буйний шум на пенни си вълни. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 82. Вземи ме, лодкарю, в своята ладия лека, / която не плашат вълните пенни и смолни. Е. Багряна, ВС, 72.