ПЀНЕСТ

ПЀНЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се пени, който прави, образува пяна; пенлив. Едно неголямо пенесто водопадче белееше се и гърмеше весело из долината. Ив. Вазов, Съч. ХV, 135. От страничните урви се вливаха нови пенести ручеи. П. Бобев, ЗП, 115. Масите бяха покрити с бели тъкани покривки и тежаха от ястия, от сребърни кърчази и от шулета, пълни с пенесто вино. Ст. Загорчинов, ДП, 126. У всеки двор сега една жена дои в бяло котлениче бяло пенесто мляко. Ст. Даскалов, СД, 202. Речице родна, пенеста, игрива, / .. / Ощ будиш екът в планината дива / в песни превърна моите мечти. К. Христов, Мис.,1896, кн. 8, 736. // Който е образуван от пяна или е като пяна; пенлив. Моторът все още работеше,

лодката се плъзгаше по спокойното гладко море, зад кърмата шумеше пенестата водна диря. П. Вежинов, ДБ, 93. Двата кораба със свити платна се клатеха наляво и надясно върху големите пенести вълни. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 75. Над пропастта, дето клокочат бясно пенести млечни талази, бели като самия стълб вода, една ситна роса фърчи из охладелия въздух. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 61. На места пътят слиза до самото море и тогава вълните мокрят трамвая с весели пенести пръски. К. Константинов, ПЗ, 101. Небе кога с звездици се покрие, / когато нощ припадне над села, / — тогава чакала русалка млада / при езерните пенести води. С. Румянцев, С, 95. // По който има пяна, който е покрит с пяна; запенен. Прегърна ги [конете] тогава, мушна главата си между пенестите им муцуни — запъхтян, уморен като тях. Н. Нинов, ЕШО, 99.

2. Който се отнася до пяна, който е свързан с пяна или има вид на пяна, наподобява пяна. За да получи фонданът пенеста структура,.. той се разбърква с въздух. А. Генадиев и др., ТЗ, 89.

Списък на думите по буква