ПЕНИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀНИ, ед. и мн. (рядко) -та, ср. 1. Във Великобритания след 1971 год. — парична единица, равна на една стотна част от лирата. Компанията не влагаше нито пени в някакви икономически проекти в самата Замбия. Д. Филипов, З, 64.

2.Във Великобритания преди 1971 год. — парична единица, равна на 1/12 част от шилинга или 1/240 част от лирата.

3.Дребна монета с такава стойност; пенс. Той държеше в ръка една кратунка и си тананикаше песничка за едно пени, което някога си неговият татко му дал да си купи чипс. Ем. Манов, ПУ, 216.

— Англ. penny.