ПЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀНИЦА ж. Умал. от пяна. Тошко видя, как лицето му [на братчето му] посиня и на изсъхналата му уста излезе бяла пеница. Ст. Даскалов, ПЯ, 38. Със пеница зелена на носа / по-бързо миноносците разсичат / атлаза на морето. К. Христов, ЧБ, 310. А сякаш птица лекокрила, / ей кораб с опнати платна — / стрела не би го опредила. / "Постой!" — но пеница бразда / бе кратка негова следа... П. К. Яворов, Съч. I, 19.