ПЀНКИЛЕР

ПЀНКИЛЕР м. Разг. 1. Ирон. или неодобр. Човек, който може и разбира всичко, който се заема да върши всякаква работа. В известен смисъл съм пенкелер. Всестранни услуги и малко нещо лекар. Интернист. Н. Русев, П, 153. — Живопис, стенопис, театрална декорация, приложна графика, плакати, панаири, витрини, оформления — изобщо бил съм пенкелер или, както се казва, бил съм универсален. Ст, 1969, бр. 1202, 2.

2. Остар. Лекарство, което лекува всякакви болести, болки.

3. Прен. Остар. Обикн. ирон. или неодобр. Нещо, с което се преодоляват всякакви пречки, трудности, което може да послужи за всякаква цел, да изпълни всяко предназначение. Моите приятели владеят цяра, пенкилера, що ще излекува всички болки, от които страда майка България. Бълг., 1902, бр. 447, 2. Г. Филипов .. с една тържествена самоувереност доказваше, че той държи в ръцете си спасителний за българските държавни финанси пенкилер. Бълг., 1902, бр. 449, 2.

— От англ. pain-killer 'убиец на болка'. — Друга форма: пѐнкелер.

Списък на думите по буква