ПЕНСИОНЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕНСИОНЀР м. 1. Лице, което получава пенсия. Баща ми е бил учител. Сега е пенсионер. Св. Минков, РТК, 101. Посетителите на кафенето, все грохнали старци пенсионери, ококориха очи. Чудомир, Избр. пр, 269. Баща ѝ не е богат човек да ѝ праща пари. Беден човек, пенсионер. Й. Йовков, ОЧ, 13. Клуб на пенсионера.

2. Разш. Възрастен (и обикн. вече неработоспособен) човек.

— От фр. pensionnaire. — Друга (простонар.) форма: пенционѐр.