ПЕНСИОНЕРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕНСИОНЀРИН, мн. пенсионѐри, м. 1. Остар., сега простонар. Пенсионер.

2. Остар. Рядко. Пансионер. Побегнал от баща си и дошел тука нарочно, за да става хъш. Сега е пенсионерин и той на Странджата. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 28.