ПЕНСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀНСИЯ ж. Месечна осигуровка, парична издръжка, която се изплаща от държавата или от специални обществени фондове на освободени от работа, длъжност работници и служители при навършване на определена възраст и трудов стаж, за особени заслуги или поради нетрудоспособност, инвалидност и др. Държавна работа, че пак държавна работа! Служиш си.. и заплатицата ти върви, и времето си тече, и докато се усетиш, виж че си докопал пенсията. Г. Караславов, Избр. съч. II, 155. Седем години бяха минали откак го отчислиха от учителството. Натириха го, а пенсия не му отпуснаха. А. Каралийчев, СР, 13. — Той много те почита като опълченец от Шипка. Обеща ми да ти издействува държавна пенсия, като на герой. К. Петканов, ДЧ, 11. Първото румелийско областно събрание пожела да му отпусне за благодарност пожизнена пенсия. Ив. Вазов, Съч. Х, 119. На спахиите са гарантирани добри пенсии и държавни служби. Ив. Унджиев, ВЛ, 11. Държавна пенсия. Народна пенсия. Наследствена пенсия. Инвалидна пенсия. Пенсия за прослужени години. Навършвам години за пенсия.

— Нем. Pension, фр. pension през рус. пенсия. — Други форми: пѐнзия (остар. рядко, нем.), пѐнция (простонар.). — А. Дюма, Наполеон Бонапарт (превод), 1850.