ПЕНТАМЀТЪР

ПЕНТАМЀТЪР, мн. ‑три, след числ. ‑търа, м. Литер. Старинен стихотворен размер — основен размер на античната елегия

и епиграма, който е с една стъпка по-къс от хекзаметъра и се състои от две разделени с цезура полустишия от по две и половина дактилни стъпки.

— От гр. πένταμετρον 'петостъпен'. — Д. Войников, Ръководство за словестност, 1874.

Списък на думите по буква