ПЕНЯЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀНЯ̀З м. Остар. и диал. Вид стара дребна монета. Който намери сребърний пеняз в свой дял.., сматря ся за благополучен. Г. С. Раковски, БС I, 29. Да отвори пред толкоз множество една от патериците и да извади един злат пеняз, виждаше му ся примеждливо. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 73. Намери едного от съслужителите си, който му беше длъжен сто пенязи. КТЕМ, 386. В Кукуш .. носат крендир с вино, накичен с цветя и сребрени пенязи. СбНУКШ ч. III, 64. // Разш. Само мн. Пари. Весма са достопохвални и лакедемонените за нихното високоумие, които са ощетили нихнаго царя Архидама от пенязи (пари по турски), понеже се е осудил да земе малка .. супружница (жена). Й. Стоянович, ДСС (превод), 3. В Цариград много страдайме, що няма вода. Тому би ся могло помогнати, нъ на то няма държава пенязи! БДн, 1857, бр. 4, 14.

— Друга форма: пѐнез.