ПЕПЕЛНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀПЕЛНИЦА, мн. няма, ж. Диал. Пепелива вода; зола, луга.

— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПЕПЕЛНЍЦА ж. Пепелник (в 1 знач.). Върху всяка масичка имаше по една голяма кристална пепелница, грамадни табакери с цигари, дървени кутии с пури, кибрит. Г. Караславов, Т, 11. Погледна през прозореца, после запали цигара и тутакси я смачка в пепелницата. А. Гуляшки, Л, 464. Голямата морска мида, която служеше за пепелница, беше препълнена с угарки. М. Грубешлиева, ПИУ, 170.