ПЕПЕЛЧУК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕПЕЛЧУ̀К, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Рядко. Пепел, прах, прахоляк. — Къде сме? — попитаха славеите едно врабче, което ровеше пепелчука между чувалите. А. Каралийчев, ТР, 88.

2. Прен. Само ед. Събир. Множество, много на брой дребни, малки на възраст деца. Още преди съмване, по роса, на къра излизаха войнишките жени с деца и пеленачета. Тук-там между пепелчука креташе някой старец. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 74. Тя стои край своята полуотворена врата и причаква слизащите по стълбището .. жени или майки, които извеждат кърмачета или по-дребен пепелчук. Челкаш, ВС, 31-32. С това живее ли се и изхранва ли се толкова пепелчук, дето всяко зяпнало и рекло: дай! — пък никой нищо не внася? Чудомир, Избр. пр., 91-92.

3. Дребно, малко на възраст дете. — Какво бе, пепелчук? — чу момченцето строгия му глас и докато се усети, ухото му пламна от болка. Т. Монов, СН, 5. — Слушай, добър ли съм, лош ли съм — какъвто и да съм, — моли Бога да не ме прибира, додето не отгледам тия пепелчуци, а пък аз ще се моля за тебе. Ст. Чилингиров, ХНН, 184.