ПЕПЕЛЯВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕПЕЛЯ̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е покрит с пепел, върху който има пепел; пепелив. Излезе от гората, хвърли поглед назад през рамо и запраши още по-силно по пепелявия селски път. Ив. Венков, ХКН, 28. Бавно, тържествено стъпят [камилите] по пепелявия път, проточили шии високо във въздуха и взиращи се далече нейде в хоризонта, дето започва песъчливото, безплодно царство на Сахара. СбЗР, 381. С притаен дъх се заслушваха те в далечната овчарска свирня и щапаха бързо с босите си крака по пепелявия път. Ц. Церковски, Съч. III, 29.

2. Който е напрашен, посипан с пепел или е овалян в пепел; пепелив. Зеленият автобус изпълзя на равното и пътниците долепиха чела по пепелявите му стъкла. Г. Мишев, ЕП, 5. Той [ловецът] беше обут с тежки пепеляви обуща, със зеленикави навивки, със зеленикав брич и зеленикаво палто с колан. Г. Караславов, Тат., 131. Милица .. търка с пепелява пачавра някаква стара бакърна тенджера. Д. Немиров, БЛ, 4.

3. Който е обработен с пепел, примесен с пепел; пепелив. Откъде е намерила сапун, когато и войниците, дори на фронта, нямат сапун... Прала ги е, може би, с пепелява вода. Кр. Белев, З, 74. Ако водата е твърда благодарение на разтворените в нея други калциеви и магнезиеви соли, тя се омекчава със сода, поташ или пепелява вода. Хим. V кл, 47.

4. Който е с цвят на пепел; пепелив, пепелен, сив. Намусеното пепеляво небе прехлупваше .. земята и придаваше още повече меланхолия на пейзажа. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 130. Сетрето му беше синкаво, панталоните пепеляви.., а жилетката бяла. М. Георгиев, Избр. разк., 189. Върху бялото пасбище се втурна един бял кон.. Не, не, не беше бял, гърбът му имаше леко сив оттенък, гърдите му бяха пепеляви. Й. Радичков, НД, 29. Обвита в пепелява мъглявина, на изток се показваше месечината. Ст. Марков, ДБ, 455. Погледът ѝ като че беше обърнат навътре. И лицето ѝ беше станало пепеляво като на смъртник. Г. Караславов, Тат., 194.

5. Остар. Който е с пепел, в който има пепел; пепелен. Силни димни и огнени стълбове стават при разливанието ѝ [на лавата], при което ся изхвърля из кратера .. един буен пепеляв дъжд. БО, 1847, 11.

6. Като същ. пепеляво ср. Пепеляв цвят. Славянинът беше рус и бял като бреза до

гъркинята, чиито вранени коси отливаха на пепеляво. Ст. Загорчинов, ЛСС, 24. Главите им [на гущерите] бяха пепеляви, гърбовете и нозете зелени, опашките постепенно преливаха в пепеляво. Й. Радичков, СР, 118.