ПЕПЕЛЯ̀К

ПЕПЕЛЯ̀К, мн. (рядко) -ци, м. Диал. Пепелак. Къде изчезна оня свят.., въртял допреди малко главата ми. Къде се дяна? Брадясали човеци.., къщи, огради, селски мили сополанчета, заровени из пепеляка. Д. Дамянов, ПИЩ, 16. — Напуснах столицата, не стига, че ви гълтам пепеляка, ами и с убийци и с апаши ще се разправям всеки ден... Кл. Цачев, ГЗ, 129. Седнат летовниците да се хранят и някой камион .. току изфучи покрай масите, дигне пепеляк, посоли съдържанието в чиниите. Ст, 1968, бр. 1179, 3.

Списък на думите по буква