ПЕПЕРУГА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕПЕРУ̀ГА ж. Остар. и диал. Пеперуда. Едно дете уловило в тяхната градина една бяла пеперуга. Д. Манчев, БЕ II, 44. Лятно време, когато настане суша, голи циганки, накичени със зелени клонки — пеперуги, ходят от къща на къща, да ги поливат с вода, за да падне дъжд. А. Каралийчев, ПГ, 196. Лет летела пеперуга / от ораче до копаче. Нар. пес., СбНУ I, 330.
— Други форми: пемперу̀га, пеперу̀нга, перперу̀га, преперу̀га, преперу̀да, пеперу̀на, перпелю̀да.