ПЕПЕРУ̀ДКА

ПЕПЕРУ̀ДКА ж. 1. Умал. от пеперуда (главно в 1 и 3 знач.). Край лампата се въртяха пеперудки, удряха се в тънкия порцеланов глобус .. и падаха върху бялата покривка. Ем. Станев, ИК I и II, 26. — Ти днес няма да ходиш на училище, Николинке... Ще идем на нивата .. и ще си събираш пеперудки. Знаеш ли колко много пеперудки има? Бели, сини, шарени... Ст. Марков, ДБ, 82. Още от сутринта девическото училище хвана да се пълни с ученички, пременени, пригладени и натруфени като пеперудки от майките си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 67. Летни пеперудки от двор на двор ходят, / от двор на двор ходят, та се Богу молят. Нар. пес., СбВСт, 96.

2. Прен. Папийонка. Този мъж беше облечен с черен граждански костюм, бяла риза, твърда колосана яка и синя връзка пеперудка с едри бели точки по нея. К. Калчев, ЖП, 10. Той умееше да носи тъмен костюм с колосана бяла яка и черна пеперудка. Ем. Манов, ДСР, 251.

— Други (остар. и диал.) форми: пемперу̀дка, пеперу̀жка.

Списък на думите по буква