ПЕРАТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРА̀ТНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Голям котел, в който обикн. се топли вода за пране; казан. Гана потъкна огнището, разпали огъня, сипа в ператника вода и го окачи на веригата. Ст. Даскалов, СЛ, 146. В ператника вряха и си къркореха картофи за прасето. С, 1972, кн. 11, 142. Върху камъните се поставя котел — ператник, който събира до 24 оки вода. СбНУ ХLII, 41.