ПЕРГАМЀНТЕН

ПЕРГАМЀНТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни. Прил. от пергамент; пергаментов. Зографският манастир справедливо се гордее с пергаментния свитък от ХIV в., който съдържа литургията на св. Йоана Златоуста от патриарх Евтимий. Б. Ангелов, ЛС, 137. Много от манастирите пазят в себе си големи сбирки от стари пергаментни ръкописи и ценни исторически документи. ПН, 1932, кн. 3, 42. В кориците на едно старо ръкописно евангелие от ХVI в. са намерени пергаментни листа от ХII в., съдържащи четива от Евангелието и Апостола. Р, 1927, бр. 240 и 241, 4. Обр. Някое дете проплакваше, бабички с пергаментни лица се кръстеха упорито и втрещено. П. Вежинов, НС, 161.

◊ Пергаментна хартия. Пергамент (в 3 знач.); пергаментова хартия. Картата бе нарисувана с туш на пергаментна хартия. М. Марчевски, ТС, 88.

Списък на думите по буква