ПЕРГАМИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРГАМЍН, мн. (рядко) -и, м. 1. Тънка полупрозрачна хартия, подобна на пергамент, но по-малко устойчива на вода, употребявана за опаковка. От така смляната маса се приготвя хартия за писане и особено банкнотна хартия, цигарена хартия, пергамин. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 346. Печатането върху специални листа като целофан, пергамент, пергамин, целулоид, целон, восъчни хартии и метални листа изисква много грижливо подлагане, специално мастило и добре запазени форми. Ил. Рашков, ПТ, 176. Мастило за пергамин.

2. Остар. Пергамент (в 1 знач.). На ръка ми се намират два-три стари ръкописи, писани на пергамин. В. Попович, ПСп, 1873, кн. 7-8, 42.

— Нем. Pergamin.