ПЕРДЀНЦЕ, мн. ‑ца, ср. Умал. от перде. Ръката на домакинята дръпва едно перденце и забулва прозорчето. Св. Минков, ДА, 74. Той отиде до прозорчето и вдигна перденцето. Д. Ангелов, ЖС, 94. Видях колата. Беше нагиздена отвътре със същите перденца като кухничката. Тонич, ББК, 10.