ПЀРЕНЕ

ПЀРЕНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от перя и от перя се. Учудих се, като видях, че шейхът Шабан Шебил — със страшното шъткащо име, с блестящото око, с перенето си — мълчи. А. Дончев, ВР, 87-88. Тия детински перения имаха в своето време и ползите си, защото вдъхваха между своите съотечественици известна гордост.., че е настанало вече време, щото и българинът да носи сабля. З. Стоянов, ХБ, 9.

ПЀРЕНЕ

ПЀРЕНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от пера; пране. Еднош имаше много за перене алишча и майка му беше болна. Тая се запрегна и зе да пере. СГ, 1894, кн. 1, 302. "Слези, Недо, под планина, / тамо имат два кладенеца, / еден студен, други топъл; / студениот за пиене, / а топлиот за перене. Нар. пес., СбБрМ, 6.

Списък на думите по буква