ПЕРИОДИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕРИОДЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който става, осъществява се или се проявява през равни или редовно повтарящи се периоди, интервали от време; периодически. Имаше други причини.., които докарваха и прекратяваха сами това периодично зло. Й. Йовков, Ж 1945, 101. При коването първоначалната форма на материала се изменя чрез налягане. То се получава в резултат на периодични удари. Осн. соц.
пр IХ кл, 39. Най-типични от периодичните ветрове са мусоните. Те имат годишен период и са летни и зимни. Геогр. VIII кл 1965, 32. Преди около 300 милиона години е имало периодично засушаване и пресъхване на водните басейни. Биол. VII кл, 32. Периодични кризи. // За печатно издание — който излиза редовно през ритмично повтарящи се периоди, интервали от време; периодически. В сравнение с десетилетието 1880-1890 броят на периодичните литературни издания през 90-те години се удвоява. Ив. Богданов, СП, 7. Българските възрожденски вестници поставят началото на нашия периодичен печат. △ Периодично списание. Периодична книжнина. Периодичен орган. Периодична библиотека "Бележити българи".
2. Който се отнася до период, който е свързан с период; периодически. Свойствата на химичните елементи са в периодична зависимост от броя на протоните в техните ядра (поредния номер). Хим. IХ кл 1965, 20. Химическите елементи се намират в периодична зависимост от атомните им тегла.
◊ Периодичен закон. Хим. Закон в химията, който отразява факта, че физическите и химическите елементи се намират в периодична зависимост от атомните им тегла. Периодична <десетична> дроб. Мат. Безкрайна десетична дроб, в която след определен знак дадена цифра или група от цифри се повтарят безкрайно. Периодична система (таблица) на химическите елементи. Хим. Систематика, подреждане на химическите елменти въз основа на периодичния закон.