ПЕРКУСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРКУ̀СИЯ ж. 1. Книж. Удар между два предмета, за да се получи звук.

2. Мед. Метод за определяне на положението и състоянието на вътрешните органи според характера, качеството на звука, който се получава при почукване с пръст или със специално чукче по повърхността на тялото на човек или животно. Отначало перкусията се е използувала в клиничната диагностика само при изследването на белите дробове. Л. Митов и др., ВБ, 35.

3. Муз. Ударните инструменти като цяло, ударната секция в състава на музикална група, оркестър.

— От лат. percussio 'удряне'.