ПЕРМАНЕНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРМАНЀНТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Книж. Който трае, продължава без прекъсвания; постоянен, непрекъснат. Самоцелните въздишки и вайкането са ми толкова чужди, колкото и перманентната бодрост на духа, така свойствена на свръхчовеците. Ем. Манов, ПС, 32. Тяхното творчество [на поетите на 40-те г. на ХХ в. в България] е една перманентна духовна автобиография и изповед. Съвр., 1975, кн. 2, 77. Перманентна революция. Перманентна сесия.

— От лат. permanens, ‑entis.