ПЕРНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЀРНАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прич. мин. страд. от перна като прил. Разг. Смахнат. И той се искрено зарадва, но не смея да изрази това пред Юрдана, както пернатата му дъщеря, кака Гинка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 55. Една неприятна мисъл го жегна: дали не сбърка, дето се закачи с тоя пернат даскал? Т. Влайков, Съч. III, 253. — Това е един от най-талантливите ни лирици. Превеждан е и в чужбина. Прекрасен човек, но малко пернат. М. Грубешлиева, ПИУ, 188. Не слушайте ония пернати глави, които ви натякват секи ден, че вие не разбирате от нищо. З. Стоянов, ЗБВ I, 18.
◊ Пернат в устата. Разг. Употребява се за човек, който нарушава нормите за приличие и често употребява непристойни или груби изрази.
ПЕРНА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Обикн. за птица — който има пера, покрит е с пера, растящи по тялото. Тук, под Бузлуджа, дори и птиците — тия пернати обитатели на гората — са рядкост. Й. Радичков и др., ГСП, 97. Перна̀ти някакви дребосъчета чирикат наоколо в храстите. Н. Хайтов, ШГ, 73. В юрските скали са намерени два отпечатъка от първите пернати влечуги — родоначалници на птиците. Геол. IХ кл, 158. Влезе ли нещо пернато под коритото, бай Тошо дръпне сиджимката, коритото го похлупи и той вади и носи вкъщи. Ст, 1959, бр. 695, 2. Скоро ще са тук / нашите пернати гости / от далечен юг! Елин Пелин, ПБ, 18. ● Обр. Между приятелите му от пернатото царство бяха и гугутките. Д. Спространов, ОП, 156. Идват пилета, населяват пустошта, пернат живот шуми и се стрялка в клоните на дървото. Й. Радичков, СР, 93.
2. Който има, който е снабден с перо, с пера. На плочите лежи стрела с пъстър ствол и перната опашка. Н. Русев, П, 157. Широк кожен колан препасваше кръста му, а в колана стърчаха гол нож и колчан с пернати стрели. А. Дончев, СВС, 8. Войска гази кон крилатий, / а на него юнак Кракра./ Бляска му се шлем пернатий, / махом маха остра сабля. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 353.
3. Перест (във 2 знач.). Месецът облак перна̀т наближава — / цар Самуиле, всевечна ти слава! К. Христов, ПП II, 42.
4. Като същ., обикн. мн. перна̀ти. Птици. Можеше да се очаква, че свирепите соколи ще се възползуват от струпването на толкова пернати върху едно място и ще ги нападнат. Н. Хайтов, ШГ, 191. Да не забравяме и другите пернати — гълъбите, токачките и пауните, — те също заемат своето място и имат свое значение в стопанския двор. Ст. Дончев, ПНД, 9.