ПЕРНЍК

ПЕРНЍК, мн. ‑ци, м. Рядко. Китка; перница4. Сам, на челото с червен / перник, обхожда ги напетий младожен / и с бъклица в ръка честити гости кани. П. П. Славейков, Събр. съч III, 14.

Списък на думите по буква