ПЕРО̀Н

ПЕРО̀Н м. 1. Площадка, най-често под навес, на железопътна гара, пред която спират влаковете за качване и слизане на пътниците. С пухтене и цял в облаци дим влакът спря на перона. Ст. Дичев, ЗС I, 365. Грабнах билета, спуснах се по перона и едва успях да се добера до последния вагон, когато локомотивът изсвири. Н. Тихолов, ДКД, 18. Експресът хвърчи в тъмната нощ, пищи тревожно край пероните на малките запустели гари с пламтящи часовници. Св. Минков, БФ, 34. Ето надписа "София" .., ето и кръглия часовник — началника с червената фуражка, тромавата фигура на мустакатия стражар ..: застанал мирно на перона, той нежно и глупаво отдава чест на влака. М. Кремен, РЯ, 608. На перона на гарата имаше много изпращачи и посрещачи. // Платформа между коловозите, към която идват и от която потеглят пътнически влакове, и която служи за удобно, безопасно и бързо качване и слизане на пътниците. Още отдалеч кръглият циферблат предупреждава: време е! .. Все едно дали това е огромна опушена сграда, с десетки перони и влакове под пара.. Това е станцията. К. Константинов, ПЗ, 7.

— Фр. perron.

Списък на думите по буква