ПЀРПЕРА

ПЀРПЕРА ж. Истор. 1. Златна византийска монета (ХII-ХIV в.) от 4,5 грама с висока чистота на златото. Цял кемер перпери разпилях да го диря. Грях на душата си сложих да ти угодя, царя измамих. М. Смилова, ДСВ, 187. Не се вълнуваше [Ивац] какви са тия мъже.., но бе доволен, защото старейшината на поселището прие да прати тридесет души на разположение на господина срещу две златни перпери и петнадесет сребърни. Д. Добревски, БИ, 177. Теодосий им извика на техния език.. и хвърли в сала им две кесии тежки перпери, цяло богатство, що имаше в себе си, но тия отплаваха бързо надолу, защото бяха видели сечта и страх беше сковал сърцата им. П. Константинов, ПИГ, 48.

2. Българска златна монета, сечена по стандарта на византийската през 1218-1241 г.

3. Сребърна монета в Дубровник през ХVII и ХVIII в.

4. Сребърна монета в Черна гора през ХХ в.

— Гр. πέρπυρον, ύπερπυρον, πέρπερα.

Списък на думите по буква