ПЕРСОНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРСОНА̀Л, мн. няма, м. Събир. Всички служители в едно учреждение, предприятие и др. като съвкупност; личен състав. В общината имаше оживление. Персоналът, изкаран от писалищната стая, се луташе из коридора. Х. Русев, ПС, 76. Новият началник на гарата беше извънредно изпълнителен като чиновник, .. Към персонала си той се отнасяше нито строго, нито пък разпуснато. Г. Караславов, ОХ III, 246. Пуснатите напоследък в печата слухове за големи размествания в персонала на външното министертво, не почиват на истината. БД, 1909, бр. 5, 3. — Тази сутрин директорът ме уволни. Бих искал да кажа няколко думи на баща ви във връзка с това..

— Аз не зная дали баща ми ще се съгласи да разисква този въпрос с вас. Грижите за персонала той предоставя на директорите си. Д. Димов, Т, 51. Той [параходът] събираше 1150 пътника и над 500 души персонал. Г. Белев, КВА, 322. ^● Със съгл. опред. В болницата се чувствуваше вече остър недостиг на легла, но залисан около ранените, болничният персонал изобщо не си поставяше задача да се справи по някакъв начин с положението. В. Нешков, Н, 165. Направи ми впечатление, че учителският персонал има благодатния навик да се огражда с книги. Р, 1927, бр. 238, 2. Железничарски персонал.

— От лат. personalis, през нем. Personal и рус. персонал.