ПЕРСОНА̀ЛЕН

ПЕРСОНА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Книж. Който се отнася само до или за един човек; индивидуален, личен. — Устроих ви концерт .. Срещу персонално заплащане осигурих вашето присъствие. Р. Сугарев, СС, 137. Началникът на станцията Самоковски разполагаше с твърде ограничен асортимент от съблазни, които биха могли да предразполагат малката русалка: намален работен ден .., персонален телевизор, .. и гуляй в ловната хижа. Й. Попов, БНО, 114. Те спираха първите персонални коли, качваха се в тях, обявяваха високо, че е начената стачка, .. — Защо не! — отвръщаха столичани. — Ще подкрепим трамвайджиите. П. Илиев, ЛВ, 309. Персонален компютър. Персонален ангажимент. Персонална сметка.

2. Който се отнася до персонал. Изпуснати са най-важните данни към характеристиката за деятелността на бившето Народно събрание, а именно, продължителността на работното време в дни и часове, после персоналния състав на канцеларията му. Пряп., 1903, бр. 40, 3.

— От лат. personalis 'личен'.

Списък на думите по буква