ПЕРСПЕКТИВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРСПЕКТЍВА ж. 1. Видима далечина, до която стига погледът на наблюдателя, неограничена гледка, изглед с дълбочина в посока към хоризонта. Чувствуваш, че си всред един райски мир, дето хубостите се надварят, тоновете се преливат чаровно, перспективите са вълшебни. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 65. Окото ти не стига до края на улицата, тя теснее, бледнее, сключва се в перспектива и изчезва към морето. Ал. Константивнов, БПр, 1893, кн. 3, 44. Грамадните буки безмълвно извишаваха високите си стъбла като колони на древен храм и в тяхната перспектива, в самото дъно на падината .. тримата [Вълко, Колю, Янко] забелязаха някакви черни и малки животни. Ем. Станев, ПЕГ, 65. Двамата бавно напуснаха фара и се отдалечиха в дългата перспектива на каменния вълнолом. Сл. Чернишев, ЛО, 21. Далеч в перспективата се вижда стадо овци, зад които бавно крета овчарят в своя класически накит. Б. Ангелов, ЛС, 250. Близка перспектива. По-далечна перспектива.

2. Геом. Метод и наука за изобразяване на пространствена фигура върху повърхнина чрез централна проекция. Той чете лекции и по геометрия и фортификация, по механика и перспектива, по геодезия и космография, по аритметика и география. ВН, 1964, бр. 3872, 4.

3. В изобразителното изкуство — метод и умение за пресъздаване на обемност и пространственост, като предметите се изобразяват върху плоскост така, че да изглеждат триизмерни, както в действителността. Той [учителят] ми подаде рисунката и рече с глас, в който звучеше снизхождение и участие: — Не си сполучил, Дочко, макар че много си се старал.. Няма свободна линия, няма перспектива, няма верен рисунък! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 139. Видяхме и други работи от лятната практика на студенти, добре усвоили перспективата и законите на изграждането в ателието. Ал. Гетман и др., СБ, 124. Те [идейните скици на декора] са рисувани с една удивително правилна, здрава и точна по мащаб перспектива. Т, 1954, кн. 6, 59. Изписани са били всичките 40 души мъченици и то в духа на композицията, разположени в една плоскост, без дълбочина и перспектива. Р, 1926, бр. 250, 3. // Дисциплина за закономерностите при изобразяване върху плоскост на материалния свят в съответствие с особеностите на зрителното възприемане на предметите в зависимост от тяхната отдалеченост. Всички необходими принципи и закони за овладяване на пространството лежат в образцовото произведение и опита на големите художници, в перспективата — наука, която ние обаче не научаваме достатъчно и правилно. Ал. Гетман и др., СБ, 121. Вече бяха минали уроците за предмет и задачи на изкуството, за видове перспективи, за светлини и сенки и за смешение на боите. Ив. Давидков, КХ, 39. Человек, който желае да изучи живописанието, по-напред тряба да изучи свойствата на краските.., условията на перспективата и пр., а сетне вече да премине в изучванието на родовете на живописанието. Т. Шишков, ТС, 25. Въздушна перспектива. Линейна перспектива. // Учебна дисциплина в средните и висши училища за изобразително изкуство и архитектура. Под ръководството на преподавателите Преслав Кършовски и Асен Момчев курсистите изучават рисуване, перспектива, анатомия, живопис, пейзаж. ВН, 1958, бр. 2234, 1. В програмата по обучението [студентите] изучават през целия зимен семестър перспектива — теоретически и практически едновременно. Ал. Гетман и др., СБ, 121. На изпита по перспектива ме скъсаха.

4. Разг. Учебник по тази дисциплина.

5. Прен. Художествено описание на явления или герои, което ги представя с предстоящото им развитие във времето. Неговата [на Толстой] формулировка за художествената перспектива, която ни дава възможност да надникнем в бъдещето.. събуждаше много мисли. Г. Белев, КР, 6. Тя [баснята] е малка драма, малка комедия, без предисловие, с къса перспектива. Г. Бакалов, Избр. пр, 521. Разказите се слагат един след други без вътрешна прагматическа връзка, без завършък и с една открита, свободна перспектива, в която .. има достатъчно място за нови разкази. Б. Ангелов, ЛС, 240-241. В този филм има прозрение. Той показва нашата действителност през дъждове и мъгли .. Нашият живот е представен без перспектива. ЛФ, 1958, бр. 6, 1.

6. Прен. Представа, идея за нещо, което е възможно, вероятно да се осъществи в бъдеще. Ще узнае кой е този Сидер и ще го хване! И как ще го мъчи само! .. Тази перспектива изпълни душата му [на Саваков]

със злобно тържество. Д. Ангелов, ЖС, 264. Перспективата пак да продължавам и развивам в зле ритмовани редове фелдфебелските идеи ме уплаши и аз издействувах .. да бъда преместен в строя. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 12. Христо Ботев .. с дълбочината на своя дух открива пред българския народ перспективите за благородни исторически и културни домогвания. ТНУ, 2. [Бай Нончо] видеше ли някого с лошо настроение, натъжен .., обнадеждаваше го с най-светли перспективи. А. Гуляшки, СВ, 28. Много сакати .. нямат ни пътни разноски да са завърнат отдето са дошли, нито какво годе пособие да не умрат от глад. — И тази ужасна възмътителна перспектива ний я предвиждахме преди два месеца още. СПл, 1876, бр. 25, 98.

7. Обикн. в съчет. с гл. имам, нямам, давам и др. Възможност за постигане, осъществяване на някаква цел, някакво развитие на нещо в бъдещето. Простата логика говори, че многолюдният градски център имал по-голяма перспектива да оцелее при нападение, отколкото откъснатото село с няколкостотин или дори няколко десетки жители. В. Мутафчиева, КВ, 345. В началото на 20-тия век новите веяния в литературата намериха благоприятни условия за развитие у нас. Вазов беше много продуктивен, но пред неговото дело нямаше вече перспектива. Ив. Богданов, СП, 21. Занаятчиите не виждат никакви перспективи за своето съществуване в деспотичната турска държава. Ив. Унджиев, ВЛ, 19. — Мери, но аз искам да дам перспектива на отношенията ни! Аз още не мога да разбера дали си съгласна да станеш моя жена, или не. Д. Димов, ЖСМ, 63.

8. С предл. в. С насочване на поглед или мисъл напред към бъдещето. — Интересите на района, на хората .. Ако се гледа в перспектива, и те са на моя страна. Аз съм противник на конюнктурните интереси. Д. Фучеджиев, Р, 296. Свикнало да разглежда нещата в перспектива, то, окото, вижда вече как напролет всичката тази кал като по чудо ще се превърне в нежнозелена, заградена с бодлив тел площ. П. Незнакомов, СМ, 33. — Ех, ти разсъждаваш като генерал — .. — Планираш военни действия нашироко, в перспектива. А. Гуляшки, МТС, 122. Погледнато в перспектива, ханското писмо непременно ще тръгне по пътя на фонетизацията. ЛФ, 1958, бр. 40, 4. Трябва да се гледа на нещата в перспектива и да не се правят "икономии", които после ще донесат големи загуби. ВН, 1960, бр. 2646, 2. Дългосрочна перспектива. В близка перспектива.

◊ Историческа перспектива. Книж. Подход за преценка на дадено явление чрез поставяне в контекста на сравнително продължителен исторически период. [Историкът на изкуството] цени толкова по-високо една творба, колкото повече тя е отваряла нови пътища за по-нататъшното развитие на изкуството. Именно с тази историческа перспектива на бъдещето развитие не разполага художественият критик. Хр. Ковачевски, СК, 82. Обратна перспектива. Изк. Система за изобразяване, при която линиите на предметите не се събират към хоризонта, а се съкращават обратно към окото на зрителя, прилагана във византийската и българската църковната живопис. В иконата.. няма убежни точки, дистанция.. Тя не е зрително възприятие, а съзерцание.. Бог ни гледа, а не ние него. Обратна перспектива. Ал. Гетман и др., СБ, 343. При обратна перспектива близките предмети се представят по-малки, за да се смали човекът пред божеството.

— От лат. perspicio 'гледам напред' през фр. perspective. — Н. Павлович, Заведение за живопис, 1867. — Друга (простонар.) форма: переспектѝва. .