ПЕРСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРСТ¹, пѐрстът, пѐрста, мн. пѐрсти, след числ. ‑а, м. Остар. Книж. Пръст¹. И като почетат тъй два часа, ще им река да пишат на пясъка с перста си, каквото слово им покажа. П. Берон, БРП, 6. Която госпожа иска да има коса хубава, нужно е да я чеше и чисти с фурча всяк ден, и да реже от нея всяк месяц по един перст. ЦВ, 1859, бр. 428, 3. И броят са перво трите внетрешни стави на малия перст, после трите вонкашни стави на палеца. Хр. Павлович, А, 90. Всяка негова [на човека] става има таквази сила и толкази, каквато и колката ѝ треба: например палецът е по-як от другите персти. П. Берон, БРП, 122.

ПЕРСТ², перстта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Пръст². От земната перст в някои страни в едно време никнували такива растения, а в друго време други, не като первите. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 24. [Къртиците] тражат воистина топло място и затова изкопават по глубоко землята и дигат перстта. А. Никопит, УД (превод), 257.