ПЕРУНИКОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРУНЍКОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. 1. Прил. от перуника. Най-много се смяхме на ястията, с които ме гощаваха тука, в японската болница: шницел от соя с гарнитура ориз и пържени водорасли, а за десерт варени перуникови пъпки. П. Бобев, К, 59. Перуникови листа.

2. Като същ. перуникови мн. Бот. Семейство тревисти едносемеделни растения, някои от които се използват в народната медицина, а някои — перуника, гладиола и др., са декоративни. Iridaceae. Общо през периода май-август цъфтят най-много видове от семействата лилиецветни, перуникови. М. Тошков и др., НР II, 22. От семейство перуникови .. само род минзухар .. има три есенноцъфтящи вида. Това са многогодишни тревисти растения. Н. Виходцевски, НЕР, 29.

— Друга (диал.) форма: перунѝга.