ПЕРУШИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРУШЍНА ж.Събир. Перата, с които е покрито тялото на птица. Ко̀сите лъчи на слънцето преминаваха през купищата грозде, стоварено отсреща .., белееше още по-бяла перушината на гъски и кокошки. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 582. Косът седеше с настръхнала перушина. Н. Хайтов, ДР, 129. Не убиваше за първи път гривек [Грашев], но пак го удиви чистотата на синкавосивата му перушина. Д. Фучеджиев, Р, 212. Старицата натопи пилето в една котелка с топла вода и приклекнала над парата, заскуба перушината. Д. Вълев, З, 112. Този орел.. живял 32 години. На тази пора му изпаднала перушината, та стоял гол 21 ден. Ч, 1875, бр. 10, 480. И кат не можале [кокошките] да са разберат, така жестоко са забиле, че зафърчала перушината. СбНУ LVI, 30. ^● Обр. Дървото, и то никне като тревата, само че е много по-голямо и цялото се покрива със зелена перушина. Наесен перушината на дървото опада и то голо-голеничко цяла зима трепери на студа. Й. Радичков, НВ, 5.

◊ Вдигам / вдигна някого или нещо като перушина. Разг. Много лесно, бързо и без никакво затруднение вдигам някого или нещо. След малко силните коне грабнаха колата като перушина и полетяха към града. Й. Йовков, Ж 1945, 42. Вдигаше детето си с две ръце като перушина. Лек като перушина. Разг. Много, извънредно лек. Над блестящия захаросан връх се носеха леки като перушина облачета. Д. Кисьов, Щ, 249. Оскубвам / оскубя перушината на някого. Разг. Наказвам жестоко някого. Отупвам / отупам перушината някому. Разг. Обикн. в св. вид. Набивам, напердашвам някого. Скубя перушината някому. Разг. Ограбвам, безмилостно експлоатирам някого. Философските разсъждения не помагат много в случая. И затова аз се залавям да скубя перушината на моите клиенти. Б. Шивачев, ПЮА, 74. Свивам си / свия си перушината. Разг. Преставам да се съпротивлявам или да върша своеволия, защото се уплашвам или се съобразявам с нещо; ставам мирен, кротък, смирявам се. <Та> перушина хвърчи. Разг. Обикн. след гл. изр. с гл. удрям (бия, карам се). Много жестоко, силно удрям (бия, карам се). Ще хвърчи перушина. Разг. Ще има разправия, бой, скандал. Матей беше съгласен, че ако таборът е попаднал на Мемлекето, щеше да хвърчи перушина! Й. Радичков, ВН, 94. Ще хвана перушината; (хванах перушината) у, на някого. Разг. Ирон. Не мога (няма да мога) да заловя, да открия или намеря някого, който е успял да избяга или да се укрие.

— Друга (диал.) форма: перошѝна.