ПЕРУШЍНКА

ПЕРУШЍНКА ж. 1. Умал. от перушина. Рожбите на лястовиците се бяха сгушили в перушинката, изтръпнали от ужас. А. Каралийчев, ТР, 83.

2. Дребно, фино перо на птица. Патицата се обърна по гръб, крилете ѝ безжизнено се отпуснаха, а над водата се пръснаха нежни сиви перушинки. И. Петров, ЛСГ, 98. — Попадийке, ма .. — усмихнал се той жално-милно на разтревожената си съпруга, която така тупала юрганите и възглавниците, че перушинки прехвъркали по стаята. О. Василев, ЖБ, 343. Мнозина корят натъпканите постели, а най-повече натъпканите с перушинки; други пък ги хвалят. Й. Груев, КН 7 (превод), 97. Обр. Той е виждал много снегове, но тези първи небесни перушинки докосват някои особени струни. С. Северняк, ВДС, 76.

◊ Лек като перушинка. Разг. Извънредно лек. А пък беят да не мислиш, че ще вземе от новите пари, дето са по-тънки от бадемови листа и са леки като перушинки? Д. Рачев, СС, 13.

Списък на думите по буква