ПЕРЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀРЧА, ‑иш, мин. св. пѐрчѝх, несв., прех. Диал. Перя¹ (Н. Геров, РБЯ). перча се страд.

ПЀРЧА СЕ несв., непрех. 1. Държа се надменно, надувам се, придавам си важност; перя се, важнича. Затова тая заран Къню се перчеше с нова, спортна риза, шарена, с широка яка, ковбойски тип. А. Гуляшки, Л, 390. Той се косеше от сърце, когато Киро, който видимо се перчеше с богатството си, се помъчеше да го поучава. Г. Караславов, ОХ II, 23. — Не за пръв път ми казваш това, но аз ще се оплача, добре да знаеш .. — обидено се оттегли до прозореца Матейчо. — Не се перчи толкова, върви се оплаквай, комуто щеш. В. Нешков, Н, 127.

2. Рядко. За птица — разпервам крилата, перата си, държа крилата си разтворени; перя се.

◊ Перча се като селски поп. Разг. Много се перча, надувам, важнича. Перча се като паун. Разг. Много се перча, надувам, важнича.