ПЕРЧА̀Н

ПЕРЧА̀Н м. Диал. Перчем; перчик, перчук. И сякаш сега се отвориха очите на всички и видяха, че и Нягул беше рус и хубавеляк, че калпакът му е бутнат назад, а перчанът му разбъркан. Й. Йовков, ВАХ, 135. Цветът на кожата му беше станал червеножелт като мед и перчана на главата си имаше оплетен и увит според местний обичай. П. Кисимов, ОА II (превод), 24. Девер ѝ [на Ангелина] коса бръсна; / кадър ѝ перчан остави. Нар. пес., СбБрМ, 132.

— Други форми: перчѝм, перчѝн.

Списък на думите по буква