ПЕРЧЕМЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРЧЀМЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от перчем; перчемец. — Има ли нещо ново за космонавтите — пита звънък момчешки глас. Това е 13-14-годишен малчуган с живи очи и дръзко перчемче. ВН, 1964, бр. 3877, 4. "Царо, земи мен — ш ти родя две момченца със златни перчемчета". СбНУ ХХХVIII, 160-

161. ^● Обр. Тичинките поръсиха прашеца си и увехнаха, а подир седмица-две кочаните разрошиха копринени перчемчета. П. Бобев, ГЕ, 102.